Стагфлация е възможна, но при страни невъзстановени от пандемията, смята шефката на МВФ.
Българските компании и българските домакинства ще усетят последиците от затягането на паричната политика в еврозоната.
Това мнение изрази днес управляващият директор на Международният Валутен Фонд – Кристалина Георгиева на онлайн пресконференция. Българката обаче смята и, че родната икономика се е възстановила от последиците от COVID кризата, но предупреди – войната ще донесе нови проблеми.
Всъщност Георгиева има предвид очакваното увеличение на лихвите от страна на Европейската централна банка. Преди няколко дни гуверньорката на банката във Франкфурт обяви, че очаква до края на годината да има поне едно повишение на лихвите, а до края на лятото ще бъдат прекратени и т.нар. програми за изкупуване на активи. На практика това означава затягане на паричната политика, а тъй като България е във валутен борд с еврото – последиците ще дойдат и тук.
Днес Георгиева подчерта, че разчетите на МВФ показват икономически ръст на България за 2022 г. от 3%. Тя посочи, че инфлацията е сериозен проблем, както у нас, така и в глобален мащаб. За да се укроти, трябва да се анализират причините за нея, първата от които е продължаващата несигурност около пандемията.
„Вторият фактор е войната. Тя води до високи цени на енергоносителите, високи цени на храните. високи цени на металите и дава тласък на инфлацията, който е особено опасен, защото имаме голяма непредсказуемост. Никой не може да каже, кога ще свърши тази война“, продължи шефката на МВФ, цитирана от БНР.
Интересното е, че днес за първи път МВФ, в лицето на Георгиева, признаха, че в някои страни може да се очаква и стагфлация – нисък или нулев растеж и висока инфлация.
„За страни, които все още не са се възстановили напълно икономически от пандемията и имат сериозен проблем като вносители на суровини и вносители на храни – Да! За тези страни се появява опасността от стагфлация нисък растеж-висока инфлация.“