Този текст е част от съвместно разследване на Present Time и Radio Liberty за първите стъпки на Владимир Путин във властта. Останалите материали по проекта са събрани тук.
Санкт Петербург, февруари 1993 г. Група мъже стоят в заснежения двор на „Голямата къща“ на „Литейнa“ 4. До тях има товарно ремарке, на което е повдигнат оранжев морски контейнер. Един от присъстващите в зимна военна униформа чете в микрофона номера на контейнера – 8965927. „Отваряме контейнера“, казва той пред камерата, след което двама асистенти му помагат да отвори тежките метални врати. Вътре има небрежно сгънати картонени кутии, една от които веднага тръгва да пада на земята. Тя е хваната навреме и вдигната на място…
На следващите кадри същите хора вече са в стаята. Те отварят една от кутиите и изваждат тенекии с надпис Blony. „След отваряне кутията съдържа месо и картофи“, продължава мъжът в камуфлаж, асистентът му отваря една от кутиите с отварачка за консерви, а след това с обикновен нож. „В кутията има определен конгломерат“, обясняват „военните“. Вместо месо и картофи, от тенекия се изважда цилиндричен сноп. Друг мъж отваря пакета с нож, мъж с микрофон вкусва съдържанието под смях на събралите се. „Вкусът му е горчив. Езикът изтръпва“, казва той пред камерата. Записът е прекратен.
Това видео (друг фрагмент от който е включен в документалния филм от 1996 г. „Мъжка работа“) е оперативно видео, а мъжът в камуфлаж, държащ микрофона прилича на Виктор Черкесов, по това време началник на отдела на Министерството на сигурността ( UMBR) в Санкт Петербург. Черкесов е наричан „човекът на Путин“, той е работил в отдела на КГБ за Ленинград и Ленинградска област от същата 1975 г. като бъдещия президент на Русия.
В контейнера според документите има 18 тона колумбийска яхния, но в някои кашони руски митничари, спрели товара на 16 февруари на ГКПП Торфяновка на финландската граница, са открили кокаин, общо 1092 килограма. Руски чекисти предадоха видеото на Първия канал на израелската обществена телевизия, която го използва във филм за местна престъпна група, участвала в контрабандата на тази пратка наркотици.
Стрелба – постановка. Както ни каза един от бившите членове на тази група, който лично е присъствал в Колумбия при опаковането и изпращането на кокаина в Русия, в центъра на контейнера бил скрит палет с кутии с наркотици вместо месо и картофи и само той знаел неговите точни „координати“. Било е невъзможно да се намери кокаина, без първо да се извадят няколко реда кутии. Очевидно митничарите в Торфяновка първи са обърнали контейнера.
Този човек се казва Шемтов Михтави – 32 от 70-те си години прекара в затвори в Израел и САЩ. Операцията за доставка на контейнер с кокаин, произведен от колумбийския картел Кали, в Европа през Швеция, Финландия и Русия трябваше да го обогати, но всичко се обърка: контрабандистите бяха наблюдавани от полицията на няколко държави едновременно и Интерпол, чиято цел трябваше да проследи пратката и да арестува възможно най-скоро замесените. Операцията, както ни потвърди един от свидетелите по наказателното дело, е неуспешна. В Русия контейнерът беше неочаквано задържан от всички и след като попадна в ръцете на чекистите, кокаинът завинаги изчезна от полезрението на международната полицейска организация, както и възможността да се докаже вината на посредниците и получателите на товара в Европа.
Русия осуети ли операция Акапулко?
Има различни версии за това дали Русия действително е нарушила операцията на Интерпол, като задържа контейнер с кокаин. Белгийският журналист Алън Лалеман в статията си за тази операция отбеляза само, че „кокаинът е задържан в Русия без никаква логика“. Един от руските свидетели по делото, чието име се споменава в израелските съдебни документи, ни каза, че руските оперативни работници, които са говорили с него по искане на израелските власти, наистина твърдят, че изземването на контейнера е осуетило плановете да се достигне до крайни клиенти на товара. В същото време в искането за правна помощ, което израелската прокуратура изпрати до Финландия след ареста на контейнера (достъпно за Радио Свобода), е напълно записано, че самият Израел е бил крайната дестинация на товара. Израел предупреди Русия за пристигането на контейнера, но не знаем дали правоприлагащите органи на тази страна поискаха да не го задържат, за да продължат да проследяват пътя на кокаина.
Изследователите на биографията на руския президент многократно са се опитвали да разгадаят мистерията на контейнера с кокаин, който според една версия наистина може да обогати Владимир Путин и приятелите му. В разказите на Шемтов Михтави, в открити източници и в материалите по наказателното му дело има косвено потвърждение на тази версия.
След като преразгледахме обстоятелствата по тази история и съдебните документи, както и разговаряхме с участниците в нея, установихме:
В документите за контейнера сред получателите му беше „кметството на Санкт Петербург“, както и санитарната служба на града.
Един от клоновете на тази услуга се намираше в съседна къща с клон на АД „Евродонат“. Компанията, която беше регистрирана със съдействието на комисията по външни отношения на кмета на Санкт Петербург, ръководена от Владимир Путин, беше собственост на израелец, който също беше заподозрян от израелските власти за участие в контрабандата на тази пратка кокаин.
Членове на израелската престъпна група чрез посредник уредили доставката на „яхния“ със служител от кметството на Санкт Петербург, а той, според един от тях, лично с Анатолий Собчак.
Мъжът, обвинен през 1993 г. в опит да плати подкуп, за да спаси задържан контейнер с кокаин от митниците, беше известният футболен агент Дмитрий Селюк.
Израелците, замесени в операцията за транспортиране на кокаин, бяха замесени и в други криминални истории с участието на високопоставени руски служители: например в кражбата на древни ръкописи от Руската държавна библиотека, за която излежаваше присъда бившият правителствен съветник и главен прокурор на Русия Дмитрий Якубовски .
Митницата в джоба и „дъщерята“ на КГБ
Бизнес империята в Санкт Петербург на израелския предприемач Оскар Донат, който живееше в Белгия, изглеждаше впечатляващо за Русия в началото на 90-те: търговската къща Alisa, първият магазин за оборудване на Philips в Санкт Петербург и първата компания за пейджинг, както и най-големият център за митническо освобождаване, CJSC митнически терминал терминали Евродонат.
„Ние знаем къде да намерим валутата за вашите проекти“, беше заглавието на рекламна статия за една от фирмите на Оскар Донат, публикувана във вестник „Комерсант“ през август 1990 г. Донат вижда своята мисия в посредничество между западни и съветски предприемачи. „Фирмата се надява да заложи дял на съветския пазар, което обещава в бъдеще, от нейна гледна точка, големи възможности за продажби и също толкова голяма конкуренция“, се казва в статията, в която се споменава и лична среща между Донат и Анатолий Собчак.
Извлечение от руския регистър на юридическите лица, посочващо органа, регистрирал терминалите на Евродонат през 1991 г.
Един от тези „обекти“ беше собствен митнически терминал. Подобно на много от съвместните предприятия на Донат, ЗАО Евродонат Терминали е регистрирано през 1991 г. от Комитета за външни отношения на кметството, малко след като го оглавява Владимир Путин, който по служба трябваше да се занимава с координирането на подобни случаи.
Успяхме да открием единствената снимка на Оскар Донат, никога досега не публикувана в Русия, в броя на вестник „Хадашот“ („Новини“) за 4 октомври 1993 г., копие от което е публикувано на сайта на Националната библиотека на Израел. На снимката се вижда Донат с белезници, след като е бил задържан в Израел във връзка с контрабандата на кокаин от Колумбия за Санкт Петербург.
Според вестник „Вечерний Петербург“ контейнерът SCPU-896592-7 със скрит в него тон кокаин е изпратен до терминала на израелеца, който е задържан от руски митнически служители на ГКПП Торфяновка на 16 февруари, доставен на Виборг, а след това на бъдещата ФСБ на Литейни, 4.
Симбиоза на митници и контрабандисти
„През 1993 г. контрабандистите от Санкт Петербург разработиха практика за ясно разпределение на задълженията между тях, служителите на фирмите декларатори, които им сътрудничат, и митническите служители, които си сътрудничат с декларатори. от истинските не беше толкова лесно. Освен това понякога такова доверие установени са отношения между митнически служители и декларатори, че фалшивите митнически документи са издадени извънредно, тоест много по-бързо от истинските. Тази практика е изцяло приложена например от служител на деклариращата фирма „Евродонат”… Офисът на Евродонат се намираше през 1993 г. на ул. Якорная № 17, карго отделът на митница Санкт Петербург се намираше в същата къща на друг етаж“, пише журналистът Андрей Константинов в книгата си „Корумпиран Петербург“.
Митнически терминал „Донат“ и фирма „Евродонат“ се намираха на ул. „Якорная“ № 17, на същото място, където е карго отдела на митница Санкт Петербург. А също и охранителната компания Panther: нейните учредители през октомври 1991 г. бяха Eurodonat Terminals CJSC, асоциацията за сигурност на Главното управление на вътрешните работи за града и региона, както и специален отдел на КГБ на военноморската база в Санкт Петербург . В базата данни на регистрационната камара на Санкт Петербург и други регистри няма други фирми, създадени от КГБ. Изглежда, че Panther остана единствената публична търговска „дъщеря“ на специалните служби: още през ноември същата година Борис Елцин подписа указ за създаването на Федералната агенция за сигурност и КГБ, макар и формално, престана да съществува .
Какво е „специален отдел на КГБ“?
Под „специален отдел“ на КГБ обикновено се разбира военно контраразузнаване. Почти всичко свързано с него е класифицирано като „тайно“. В архива на исторически и политически документи на Санкт Петербург открихме само един некласифициран документ, от който научихме името на високопоставен чекист, свързан с Евродонат и който стои зад Пантера. През март 1991 г. началникът на специалния отдел на военноморската база в Санкт Петербург Владимир Петрович Иванов се опита да уволни депутата на Ленинградския областен съвет Юрий Василенко от КГБ: той обяви гладна стачка на Невски проспект за 17 дни, оспорване на изборните резултати. Иванов се нуждаеше от съгласието на депутатите за уволнението, но те, като разбраха, че не е 1937 г., решиха да не предадат колегата му: 116 гласуваха против, 31 за, останалите се въздържаха. В удостоверението на КПСС, с което успяхме да се запознаем, този случай е описан като имащ „ясно изразен политически характер“.
Василенко вече не гладуваше – той се издигна до чин капитан от първи ранг, отиде в резерв през 2017 г. Контраадмирал Иванов пък се оттегля от властта през 1993 г. и става съосновател на охранителната фирма „Пантер-2“. Структурата на собствеността на „Пантера-2“ е подобна на тази на „Пантера“, но вместо „специален отдел на КГБ“ вече имаше името Иванов. Запазена е и връзката с Оскар Донат – оригиналната Panther, която е била отчасти негова собственост, е била и съосновател на Panther-2.
Името на Оскар Донат фигурира и в израелската молба за правна помощ до финландските власти, тъй като контейнерът минавал през Котка. Изпратено е на 6 септември 1993 г. като част от разследване за контрабанда. Там Донат е наричан „заподозрян“ – но в крайна сметка именно благодарение на задържането на контейнер с кокаин израелският бизнесмен може би е успял да избегне присъда в затвора. Пратката с наркотика не продължи, Интерпол не успя да проследи митническото му освобождаване на терминалите на Евродонат и изпращането му до Холандия, което означава, че не може да докаже, че Донат е запознат със случая.
Израелската полиция иска правна помощ по дело за контрабанда на кокаин, адресирано до финландските власти. Текстът на документа: 3) Заедно с полицията на няколко други държави, израелската полиция разследва контрабандата на повече от тон кокаин от Колумбия за Русия през Финландия. Наркотикът е иззет от руската полиция в Санкт Петербург на 16 февруари 1993 г. Беше скрит в транспортен контейнер, който трябваше да съдържа месни консерви. 4) Сред лицата, които са заподозрени за участие в контрабандата на тази пратка от наркотика, са израелци на име Амос Сулами, Шемтов Михтави, Моше Михтави, Ювал Шемеш, Дейвид Лавие, Оскар Донат, Марек Фриш, Елиезер Коен и др.
След това бизнесменът продължи да работи в Русия, включително в бившата база на Военноморските сили в Ломоносов (Ораниенбаум), където Евродонат е действал като брокер при оформянето на стоки за руската видео компания. Сред тях, както твърди в интервю авторът на книгата „Путинбург” Дмитрий Заполски, който почина през август 2021 г., е кокаин.
През 1999 г. вестник „Версия“ публикува статия, в която за първи път се изразява версията, че Путин може да продава кораби от военноморската база през пристанището на Ломоносов. Както по-късно пише един от авторите на статията, журналистът Олег Лурие, той е получил тази хипотеза от „досие за Путин“, за което се твърди, че е съставено от ФСБ и се разпространява във високите служби малко преди Елцин да бъде назначен за негов наследник. През 2003 г. Борис Березовски възпроизвежда същата информация на страниците на вестник „Комерсант“, които му принадлежаха. „Путин през пристанището Ломоносов се занимаваше с продажба на кораби от военноморската база. Това пристанище, разположено на територията на бившата военноморска база и създадено от Собчак, Путин и Черкесов, е контролно-пропускателен пункт за контрабанда на природни ресурси от Русия и вноса на вносни стоки у нас“, каза бизнесменът.
Как Михтави пътува до Колумбия
Израелците и колумбийците са развили истински приятелски отношения. Малко преди контейнерът да бъде изпратен в Санкт Петербург, Михтави например поиска да бъде отведен в планините край Кали, където живее няколко дни на палатка в кокаинова фабрика. Там той убеждава колумбийските си приятели да освободят тийнейджър, който е в плен, защото баща му дължи пари на картела. През 60-те години израелец, син на имигранти от Кюрдистан, след развода на родителите си, скита от едно израелско сиропиталище в друго, докато се озовава в Тел Авив, където заедно с други сираци започва да краде и продава откраднати стоки. Първият му арест е през 1974 г., а от 70 години от живота си Михтави прекарва в затвора 32. Спомените от детството, прекарано в бедност, го накараха да поиска от жителите на Кали още една услуга – да го заведат в колумбийските бедняшки квартали. Там, под закрилата на въоръжена охрана на картела, той раздаде над 1200 долара в брой на местните жители и напусна едва когато ситуацията предсказуемо излезе извън контрол.
– Чия беше идеята – Русия да се използва като транзитен пункт?
„Това беше идеята на Амос Сулами. Той имаше необходимите връзки в Русия. Трябваше да изпратим контейнера в Русия, на адреса на кметството на Санкт Петербург. Имах всички книжа с адреси на ръцете си и там беше посочен адресът на кметството. Взех тези документи със себе си в Холандия и ги предадох на човек, който се казваше Владимир Бахшиев. Бахшиев имаше връзки с Анатолий Собчак, но между тях имаше друг посредник. Казваше се Роман Изиков, но не беше истинското му име. Той никога не е бил хванат. Когато контейнерът беше арестуван и доставен във Виборг, на следващия ден там пристигна мъж, който се опита да даде подкуп, за да бъде освободен товарът. И в същото време той имаше в ръцете си същите документи, които аз предадох на Бахшиев в Холандия. Само Бахшиев имаше тези документи, той ги даде на едни хора в кметството, а тези – на този човек, който дойде да спаси контейнера. По-късно от вестниците научих името му – Селюк. Той беше арестуван за 5 или 6 месеца и след това освободен.
– Знаеха ли от кметството на Санкт Петербург, че купуват контейнер с кокаин, а не с месни консерви?
Нямам 100% доказателство, но съм сигурен, че го имаха. Мисля, че Собчак трябваше да получи малко пари от това. В документите е посочен адресатът – санитарната служба на кметството на Санкт Петербург.
„В Санкт Петербург само един килограм кокаин се използва за медицински цели годишно“, пише вестник „Невское время“ през февруари 1993 г. Забележка в оригиналната резолюция
В книгата си Шемтов Михтави споменава още една подробност: от придружаващите документи следва, че контейнер с колумбийска яхния (или по-точно със 17 тона яхния и тон кокаин) не само е изпратен на адреса на кметството, но е „поръчан“ от градските власти – това е обичайна практика за началото на 90-те години, време, когато Санкт Петербург имаше отчаяна нужда от всякакъв вид храна. Ювал Шемеш, член на картела в Тел Авив и съучастник на Михтави, също каза по време на разпит след ареста му, че един от документите е трябвало да се отнася за „доставка по поръчка“. Според Шемеш тази хартия трябваше да изиграе важна роля при получаването на контейнера в Санкт Петербург. Той твърди, че малко преди изпращането на контейнера хората от картела Кали се съмнявали, че съществуващите документи, направени от Бахшиев, ще бъдат достатъчни за безпрепятствено митническо освобождаване.
Запознахме се с обвинението по наказателното дело на Шемтов Михтави (линк), който напълно призна вината си, беше осъден за контрабанда на колумбийски кокаин на 9 години затвор, но излежа само шест години, като беше освободен предсрочно през 1999 г. – само за да бъде скоро отново арестуван по друг случай, свързан с контрабанда на екстази в Съединените щати.
Заключението съдържа списък на свидетелите, дали показания в навечерието на процеса. Сред тях има двама руснаци. Свидетел № 8 е мистериозен „служител на руската служба за сигурност“, обозначен само с инициалите: S. P. I. (или S. F. I. – на иврит P и F се означават с една и съща буква). Не успяхме да разгадаем мистерията на това име: поне 212 мъже с инициали S.P.I. или S.F.I са живели в Санкт Петербург през 90-те години на миналия век, следва от базата данни с изтекли в мрежата паспорти.
Друг руснак в списъка, номер 7, е Василий Николаевич Диденко. Документът съдържа неговия адрес в Санкт Петербург. Намерихме този човек и говорихме с него. Василий Диденко каза, че е бил нает като шофьор по време на посещението си в Санкт Петербург от Марек Фриш, един от членовете на картела в Тел Авив. Диденко потвърди версията, че арестът на контейнера с кокаин е нарушил международната операция за проследяване на лицата, замесени в контрабандата му, и каза, че Оскар Донат е познавал Анатолий Собчак и се е срещал с него.
„Фриш плащаше по 8-10 часа на ден, а аз дори не можех да отида никъде, просто стоя в хотела. Знаете ли колко струваше обядът в хотел Санкт Петербург тогава? Един долар. И аз спечелих от него беше 10 долара на ден. Когато бях в колата, Марек не говореше за бизнес, но името Донат звучеше. Разбирам, че Донат вече работеше в Санкт Петербург, той дойде при него и се опита да установи някакъв бизнес заедно. На Донат , доколкото знам, имаше опашки – директорът на завода Киров, фабриката в Ижора. Всички директори бяха всеки ден в хотела му. Носеха му куфари с пари. Дори имаше Собчак … Той също покани Собчак. В крайна сметка всички бяха корумпирани. Донат имаше повече от една кола и няколко, той пътуваше с охрана, ченгетата го охраняваха, ходеха с пистолети. Тогава се появиха първите [мобилни] телефони, така че носеха куфар с телефон за него!Доколкото разбрах Европол (вероятно има предвид Интерпол, Европол е създаден през 1998 г. – НВ) е следил всичките им движения. Оперативните служители ми обясниха: измислили са как да пренесат тази дрога, казаха на нашите от Европол и вместо да проследят всички краища, просто арестуваха едни шестици.
Путин, кокаиновите пари и SPAG
Според друга версия Путин и близкото му обкръжение са помогнали на колумбийската наркомафия да изпере парите, спечелени с помощта на съвместната руско-германска компания SPAG, основана през лятото на 1992 г. Историята на SPAG, която инвестира пари в недвижими имоти в Санкт Петербург, приключи безславно през 2000 г.: разследване на германските разузнавателни служби разкри фактите за пране на пари на картела Кали, основателят на компанията Рудолф Ритер, брат на Министърът на финансите и вицепремиер на Лихтенщайн е арестуван. До 2005 г. всички обвинения срещу него са свалени – разследването стига до заключението, че той не знае за незаконния произход на средствата. Разследващият журналист Роман Шлейнов твърди, че е видял документи, показващи, че Путин е бил в Надзорния съвет на SPAG. Те така и не бяха публикувани – Шлейнов ни каза, че документите му в един момент са били изгубени. Журналистите многократно са питали Путин за ролята му в работата на SPAG – но не са получили отговор. Привържениците на версията, че бъдещият президент не е участвал в транзита на кокаин, припомниха, че Путин е бил шеф на Комитета за външни отношения към кметството на Санкт Петербург и ако е бил член на надзорния съвет на компанията, то номинално.
Бившият дезертьор от руското разузнаване Юрий Швец твърди, че именно разследването на участието на Путин в контрабандата на кокаин от Колумбия за Европа през Русия е причинило смъртта на Александър Литвиненко, отровен с радиоактивен полоний-210. Няма документални доказателства за това предположение.
В тази история имаше място и за представители на „чистата“ престъпност: Владимир Кумарин, лидерът на тамбовската организирана престъпна група, която контролираше „Св. Друг представител на тази организирана престъпна група беше Генадий Петров, който живее в Испания, когото испанската прокуратура обвини през 2008 г. в пране на пари и създаване на престъпна общност. В същото време испанските правоприлагащи органи публикуваха записи на телефонни разговори, от които следва, че представителите на „Тамбовская“ са свързани с редица високопоставени руски служители, например ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин. Въпреки това през 2018 г. почти всички подсъдими по делото за „Руската мафия в Испания“ бяха оправдани.
Журналисти и независими изследователи така и не успяха да докажат, че Владимир Путин лично е участвал в контрабандата на кокаин. Владимир Кумарин, който излежава 25-годишна присъда за създаването на Тамбовската организирана престъпна група, в интервютата си или оправдава руския президент, или, напротив, намекна, че тон колумбийски кокаин е бил контрабанден поне със санкцията на тогавашните руски власти: например друг обвиняем по „делото руска мафия в Испания”, а през 1993 г. – заместник-директорът на Федералната служба за контрол на наркотиците Николай Аулов.
Преди да се премести в Израел, Дмитрий Селюк работи в Ленинград като търговец на черен пазар. Започва кариерата си като футболен агент през 1991 г. с трансфера на легендарния играч на Зенит Юрий Желудков в израелския клуб Макаби – в това на Селюк помага репатриантът от Съветския съюз Моше Принс. Скоро кариерата на агента трябваше да бъде поставена на пауза.
Именно Дмитрий Селюк, според руските сили за сигурност, пристигна във Виборг на 17 февруари 1993 г. и се опита да даде подкуп за спасяването на вече арестуван контейнер с тон кокаин. Това име е споменато от „Санкт-Петербургские ведомости“ и „Комерсант“, среща се и в материалите от разпита на Амос Сулами, които редакторите са прочели. След провала на операцията по транспортиране на кокаин и неуспешен опит да получи контейнер на митницата, Селюк, според Санкт-Петербургские ведомости, заминава за Москва, опитва се да лети от Шереметиево до Франкфурт, но е задържан. От източник с достъп до криминалистичната база данни на Министерството на вътрешните работи научихме, че на 24 февруари 1993 г. Дмитрий Дмитриевич Селюк – пълният съименник на футболен агент със същата дата на раждане – е бил разпитан в Санкт Петербург отдел на Министерството на сигурността, а след това арестуван по обвинение в контрабанда. Израелският вестник The Jerusalem Report на 18 ноември 1993 г. в статия за случая с кокаин пише, че съпругата на Дмитрий Селюк се казва Виктория – точно както Селюк, футболен агент, каза, името на съпругата му също е.
Селюк прекара шест месеца в Крести. През август 1993 г. той е освободен от ареста срещу гаранция от 25 000 долара. Скоро ведомството на Министерството на сигурността спря разследването по делото за контрабанда на кокаин, „предавайки всички разработки на Интерпол“. Селюк беше единственият руски гражданин, задържан по делото за контрабанда на контейнер с кокаин, въпреки че не беше осъждан. Вестник „Час Пик“ пише в статия от 1995 г. за транспортирането на кокаин до Москва за преработка, че Селюк има израелско гражданство. Фактът, че Селюк е емигрирал в Израел през 90-те, съобщава и The Jerusalem Post. Селюк не може да бъде намерен в отворени източници за израелското гражданство.
Селюк живее в Антверпен през 2000-те, сега живее в собствената си вила в Барселона и, по собствените му думи, поддържа близки отношения с ръководството на легендарния каталунски клуб – въпреки факта, че няма официален агентски лиценз, издаден от ФИФА . На нашия въпрос дали през 1993 г. е предложил подкуп за пускането на контейнер с кокаин от митниците, Дмитрий Селюк отговори: „Дори не искам да коментирам тези глупости“.
Селюк по това време, както твърди журналистът на „Вечерний Петербург“, е свързан с фирмата „Комкад“. Тя е известна с това, че в началото на 90-те години на миналия век транспортира захар до Санкт Петербург по нареждане на кметството – и не достави товара за 2,8 милиона долара. Журналистът от „Вечерний Петербург“ също така назова няколко фирми, чиито имена се твърди, че са били в придружаващите документи за контейнера с кокаин: същият „Комкад“ и никога несъществуващата компания Gaunt Import-Export Company. Това, че получател на товара с кокаин е „Комкад“, пише и „Час пик“ през 1995 година. Шемтов Михтави не можа да си спомни имената на тези фирми.
„Вечерен Петербург“ за връзката на кметството с измамници. Забележка в оригиналната резолюция
Вечерният Петербург нарече за „партньор“ на Комкад и заместник-кметът на Санкт Петербург Лев Савенков, който беше осъден през 1997 г. за износ на стратегически материали и черен хайвер от Русия. Савенков беше не просто зам.-кмет, но и близък приятел на Путин, който лично даваше интервюта в негова защита, както и генералният директор на търговската къща „Алиса“ на Оскар Донат. В разговор с Радио Свобода и Настояще Лев Савенков потвърди, че познава Донат, но отрече да има връзка с фирмата Комкад.
Съосновател на Komkad беше Олег Попов, родом от Ухта. Той е споменат в обвинителния акт на американския прокурор в друга измама, свързана със същата захар, този път с фиктивни пратки от Куба до Казахстан. Попов беше съучастник на главния обвиняем по делото – руския милиардер Сергей Адониев, съсобственик на Yota Devices, спонсор на „Новая газета“, предизборната кампания на Ксения Собчак и филма „Дау“. Адониев се призна за виновен по това дело, получи присъда от 30 месеца затвор, но преди да приключи, беше преместен в Русия. Както Los Angeles Times писа през 2000 г., следователите на ФБР успяха да докажат и участието на Адониев в контрабандата на контейнер с колумбийски кокаин през 1993 г. През 2019 г. The Insider се свърза със следователя, който отговаря за случая, но следователят отказа да разкрие подробности и само каза, че е бил подложен на „безпрецедентен натиск“ по време на разследването. През 1994 г. Олег Попов е застрелян в Санкт Петербург.
„Путин спечели, аз загубих“
Въпреки липсата на преки доказателства, Михтави е уверен, че Владимир Путин всъщност е присвоил неговия кокаин. Израелецът не таи злоба към руския президент, въпреки че смята, че е време да напусне политическата сцена:
– Ето какво искам да кажа: Путин беше бедно дете като мен. И двамата мечтаехме да бъдем богати. Разликата е, че той спечели, а аз загубих. Той е единственият човек, който излезе невредим от 90-те години. Много го уважавам, той е умен човек. Първо получава власт, като става заместник-кмет, а след това и пари. Мисля, че този контейнер му донесе 7-10 милиона долара. Пожелавам всичко най-добро на Путин, той вече не може да бъде обвинен, той е президент!
Дали фактът, че Путин в крайна сметка стана президент, беше благодат за Русия?
– Мисля, че поне първите десет години беше благословия. Икономиката нарасна. Путин направи много добри неща за Русия. През 1992 г. хората стояха на опашка да купят хляб.
– Добре ли е, че сега остава президент?
„Мисля, че той е на власт твърде дълго. Мисля, че още няколко години и той трябва да си отиде. Той направи всичко възможно за Русия. Далеч съм от политиката, но ми се струва, че той е твърде жесток с опозицията. Вашият опозиционен политик Навални е в затвора. Мисля, че е време да го пусна и да не го измъчвам повече. Русия има нужда от повече демокрация. Но това може да направи само самият Путин.
Този разговор се проведе през есента на 2021 г., преди руската инвазия в Украйна. Малко преди публикуването на нашето разследване помолихме Шемтов Михтави да напише няколко реда за това какво мисли за войната. Ето неговия отговор: „Путин не спира да бомбардира мирни украински градове и военни обекти. Страните от свободния свят трябва да попречат на президента на Русия да продължи да окупира демократична суверенна държава и да причинява човешки страдания на 40 милиона граждани. Убеден съм че Русия няма да спечели тази несправедлива война, защото украинският народ е решен да се бори за страната си.“
Марк Крутов, Андрей Сошников, Източник: Радио Свобода
19 май 2022 г
