На прашна улица в източния украински град Славянск мъж с черна риза с дълги ръкави и карго панталони пуши цигара. Той е наблюдаван…
„Той е наш“, казва мъж по радиото от колата си надолу по пътя. — Ето го.
От другата посока фургон завива и оттам изскачат двама мъже в бойни униформи и маски за лице. Човекът в черно се отпуска на земята, сякаш инстинктно. Служителите – от украинската служба за сигурност или СБУ – го хващат и бързо прибират ценните доказателства и мобилния му телефон.
В Източна Украйна залповете на дуелиращите се руска и украинска артилерия са почти постоянни. Голяма част от руските обстрели са безразборни, но някои са насочени към високоценни цели като военни лагери, оръжейни складове или собствения щаб на СБУ в Краматорск, който беше частично разрушен в първите седмици на войната.
Заподозрян е отведен от агент на украинската служба за сигурност, след като е арестуван по подозрение, че е предоставял информация на Русия.
СБУ казва, че руските сили разчитат в голяма степен на сътрудници като предполагаемия шпионин, за когото CNN видя, че е бил арестуван в Славянск този уикенд, за да определят целите си и да оценят успеха на своите попадения.
Когато е изправен пред следовател от СБУ на местопроизшествието, заподозреният бързо признава, че е общувал с врага.
— Какво искаха от теб? — пита следователят.
„Координати, движения и така нататък“, казва заподозреният с наведена глава. „Местоположенията на попаденията. Такива неща. Ситуацията като цяло и така нататък.“
— Разбра ли защо им трябваха координатите?
— Да, разбирам. Давам си сметка.
Агенти от украинската служба за сигурност претърсват телефона на заподозрян, за който се смята, че е изпратил информация на руските сили.
От СБУ тук казват, че извършват подобни акции веднъж или два пъти на ден. Този мъж е разследван само от четири дни.
Някои от заподозрените са класически инфилтратори: руски граждани, докарани в района на Донбас в началото на войната, които живеят сред населението. Други са политически симпатизанти. Но човекът, който води днешното ужилване, когото наричаме Сергей, казва, че повечето хора шпионират за пари.
„Идеологическите предатели са все по-малко“, казва той. „Дори онези, които подкрепиха агресията на Руската федерация през 2014 г. в Донбас, по време на създаването на така наречените ДНР и ЛНР [Донецка и Луганска народни републики] – когато видяха какво се случи с Мариупол, Харков, Киев, Буча и десетки и стотици други населени места, те започнаха да променят светогледа си за Русия.“
Заподозреният този уикенд казва на следователя, че са му били предложени само 500 гривни, или около 17 долара, в замяна на информация за насочване. Той казва, че е бил вербуван чрез приложението за съобщения Telegram от някой, който се идентифицира като „Николай“.
Щабът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Краматорск, който беше разрушен от руски удари през март.
Следователят чете кореспонденцията им, докато агентите на СБУ стоят с извадени пистолети.
„Вчера си свърши добре работата“, написа Николай. „Същата информация е необходима днес. Снимки, видеоклипове, геоданни на военните в CNIL [военен лагер]. Колко време ще отнеме да се получи информацията?“
„Разбрах, разбрах“, отговори заподозреният. „Ще ти изпратя съобщение. Час и половина до два.“
„Добре, чакам“, отвърна Николай. „Бъдете внимателни. Обърнете внимание на камерите, за да не ви видят. Правете снимки и видеоклипове тайно.“
Следователят обяснява на заподозрения, че му отнемат телефона.
— На кого да се обадя, за да информирам за задържането ви? — пита следователят.
– „Майка ми“, казва заподозреният.
— Помниш ли номера?
— В телефона има номер.
След това мъжът е отведен до немаркирания автомобил на СБУ и отведен. Сергей казва, че ще бъде преместен на запад, в Днепър, където ще бъде изправен пред съда. Ако се докаже, че шпионирането му е довело до смърт или „тежки последици“, присъда може да го изпрати в затвора до края на живота му, казва Сергей.
„Тези ракети идват в координатите, които се предават от такива престъпници“, казва ни той в щаба. „Хората умират заради тези ракети. Нашите войници са убити и цивилни са убити.“
Той казва, че се опитва да сдържи гнева си, но е трудно да не приема предателствата лично.
„Всеки път, когато арестувам някой като него, знам едно: аз самият съм от тук. Моите близки, всичките ми роднини са от Лиман“ – близкия град, който е под тежка руска бомбардировка от седмици – той казва.
„В момента те нямат къде да живеят, нямат нищо. Няма къде да се върнат. Всеки път го помня. Всеки път си спомням за гара Краматорск“, казва той, имайки предвид руски въздушен удар през април което уби най-малко 50 души.
— Ще хванем всички предатели… Един по един!
