Ето какво означава това.
— Какво ще стане, ако ти отрежем ухото? — попитаха войниците Александър Вдовиченко. След това го удариха в главата.
Ударите продължаваха да идват винаги, когато разпитващите му – смесица от руски войници и проруски сепаратисти – не харесваха отговорите му, каза по-късно на семейството си.
Мъжете питаха за политиката му, за бъдещите му планове, за възгледите му за войната. Те провериха документите му, взеха му пръстови отпечатъци и го съблекоха, за да проверят дали има някакви националистически татуировки или белези, причинени от носенето или носенето на военно оборудване.
„Те се опитваха да избият нещо от него“, каза дъщеря му Мария Вдовиченко в интервю за CNN.
Мария каза, че баща й е получил толкова много удари по главата по време на разпита миналия месец, че няколко медицински прегледа вече са потвърдили, че зрението му е трайно увредено.
И все пак Александър беше един от късметлиите. Той го направи чрез „филтриране“.
Когато руските войски за първи път започнаха да превземат села и градове в Източна Украйна в началото на март, след нахлуването им в страната, започнаха да се появяват доказателства, че цивилните са били принуждавани да се подлагат на унизителни проверки за самоличност и често насилствени разпити, преди да им бъде позволено да напуснат домовете си и да пътуват в райони, които все още са под украински контрол.
Три месеца след войната, дехуманизиращият процес, известен като филтриране, се превърна в част от реалността на живота под руска окупация.
Търсеха украинско говорещи хора, украински символи, татуировки.
Мария Вдовиченко
CNN разговаря с редица украинци, които са преминали през процеса на филтриране през последните два месеца. Мнозина са твърде уплашени, за да говорят публично, страхувайки се за безопасността на роднини и приятели, които все още се опитват да избягат от контролираните от Русия райони.
Всички хора, с които CNN говори, описаха, че са изправени пред заплахи и унижение по време на процеса. Мнозина са били свидетели или знаят за хора, които са били прибрани от руски войски или сепаратистки войници и впоследствие изчезнали безследно.
За повечето хора, с които CNN говори, процесът на филтриране включваше проверка на документи, разпит, снемане на пръстови отпечатъци и търсене. Много бяха отделени от семействата си. Мъжете бяха рутинно събличани и преглеждани.
Людмила Денисова, омбудсман по човешките права на украинския парламент, каза по-рано този месец, че руските сили са създали „разширена мрежа“ от места, където украинците са подложени на „филтриране“.
Тя каза, че такива места са установени „във всеки окупиран украински град“ и че повече от „37 000 граждани“ вече са преминали през процедурата.
Николай Рябченко каза пред CNN, че избяга от Мариупол в средата на март, когато градът беше затворен и на хората не беше позволено да се движат.
„Намерихме начин да избегнем контролно-пропускателни пунктове и дойдохме в Николске и останахме там няколко седмици“, каза той. „Попитах всички, които срещнах как да изляза и те [казаха] филтрирането е задължително.“
Информационните табели, които бяха поставени в Мариупол, след като руските войски превзеха града, не оставят място за съмнение: „Евакуацията може да бъде извършена, ако има документ, потвърждаващ преминаването на процедурата по филтриране“. CNN видя снимка на един такъв знак, направен от човек, избягал от града.
„Всички трябва да преминат през филтриране, както мъже, така и жени, за да се движат свободно из града“, каза пред Си Ен Ен 20-годишната Карина, друга жителка на Мариупол, която е идентифицирана само с първото си име поради съображения за сигурност.
Тя е успяла да избяга от Мариупол, но баща й, който все още не е преминал процеса на филтриране и няма представа защо, все още е там.
Месец след като беше хванат от руски войници на улица в Мариупол, той все още е задържан в това, което самообявилата се сепаратистка Донецка народна република (ДНР) в Източна Украйна нарича „приемателен център“ в училище в Безимен, около 20 мили (32 километра) източно от Мариупол, каза той на дъщеря си.
Документ, даден на украински граждани в руски филтрационен център.
Поддържаният от сепаратистите Безимен е бил използван от руските войски като съоръжение за проверка на бежанци от Мариупол и околните райони.
В три отделни изявления, публикувани миналата седмица, Териториалната отбрана на ДНР заяви, че почти 1000 евакуирани от Мариупол са били докарани в центъра Безимен за три дни. В него се казва, че към 17 май повече от 33 000 души са преминали през съоръжението.
По-рано този месец руското министерство на отбраната публикува видео, на което се вижда как евакуирани от Мариупол пристигат в филтрационен лагер извън града с автобуси. Министерството публикува видеозаписите, без да посочва къде са отведени бежанците, нито кога е извършена евакуацията. CNN успя да геолокира кадрите и от него се вижда, че те са откарани в Безимен.
Отделно, сателитни снимки от Maxar Technologies показват, че палатковият лагер е издигнат в контролирания от сепаратистите Безимен още през март.
Попитах всички, които срещнах как да изляза и те [казаха] филтрирането е задължително.
Николай Рябченко
Карина каза, че е успяла да говори с баща си, който й казал, че условията там са ужасяващи.
„Някои спят на пода, някои са по-щастливи [и спят] на столове, а някои са още по-щастливи и имат матраци във фитнеса“, каза тя. „Няма възможност за миене и нормална тоалетна. Всички бяха болни, защото беше твърде студено, за да спят на пода.“
Карина каза, че баща й й е казал, че охраната в центъра е отказала да предоставя лекарства на задържаните там хора. Хранят ги с водниста супа и друга храна, подобна на затвора, приготвена в полева кухня, каза той.
Омбудсманът Денисова каза, че центърът „Безимене“, където е задържан бащата на Карина, е само едно от няколкото такива, създадени в Донецка област. Тя каза, че руските войски са създали подобни филтрационни лагери в Докучаевск, Микилски, Мангуш, Безименни и Ялта.
Тя обвини Русия, че използва центровете, за да задържа и „унищожава“ всякакви „служебни лица, членове на военните или доброволческите сили за териториална отбрана, активисти или всеки, който смята за заплаха“.
Мария Вдовиченко каза пред CNN, че изглежда, че войниците се опитват да намерят нещо, което могат да кажат, че е уличаващо.
„Търсиха украинско говорещи хора, украински символи, татуировки“, каза тя и добави, че войниците са проверили телефона й, но не са открили нищо компрометиращо.
„Изтрихме всичко, защото хората от опашката ни казаха, че могат да гледат всичко – контакти, например, могат да се обадят на някои от вашите контакти – и снимки… За всеки украинец е нормално да има снимки във vyshyvanka [традиционно украинско бродирано облекло] или със знаме, или близо до паметник на Шевченко [изобразяващ видния украински поет Тарас Шевченко]“, каза Мария.
„Аз свиря на бандура [на традиционен украински инструмент], не беше добра идея да го показвам. Затова го изтрих, направих няколко нови снимки и изтрих профилите си в социалните мрежи“, добави тя.
Майкъл Карпентър, посланик на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), каза миналия месец, че има достоверни съобщения, че „руските сили събират местното цивилно население в тези райони, задържат го в тези лагери и брутално ги разпитва за всякакви предполагаеми връзки с легитимното украинско правителство или с независими медии.
Говорейки миналата седмица, Карпентър добави: „Многобройни разкази на очевидци показват, че „филтрирането“ включва побой и измъчване на лица, за да се определи дали дължат дори най-малката вярност към украинската държава“.
Градският съвет на Мариупол обвини руските сили, че използват центровете за филтриране, за да идентифицират свидетели на всякакви „зверства“, извършени от руски войски по време на битката за контрол над града. CNN не можа да потвърди това твърдение.
Кремъл отрече да е използвал филтрационни лагери за прикриване на неправомерни действия и насочване към цивилни граждани в Мариупол.
Самопровъзгласилата се ДНР отхвърли обвиненията на украинските власти за незаконно задържане, филтриране и малтретиране на украински граждани и заяви, че пристигащите в това, което тя нарича приемни центрове, са правилно хранени и им е осигурена медицинска помощ.
Карина каза, че според баща й повечето мъже в центъра нямат представа защо ги държат.
„Казаха им, че филтрирането ще отнеме максимум един до два дни и че [процесът] е необходим, за да се провери дали са участвали във военни действия“, каза Карина пред CNN. „Те са в капан там от 12 април и нямат представа кога ще бъдат освободени.“
Тази несигурност прави процеса ужасяващ за украинците, които се опитват да избягат в безопасност.
Повечето нямат представа какво да очакват.
Страниците в украинските социални медии за хора, заседнали в контролирани от Русия региони, или техните семейства, които ги търсят, са пълни с въпроси относно филтрирането.
Яна, която напусна Бердианск в Южна Украйна, за да остане при роднини в Ростов в Русия, единственото място, до което каза, че е успяла да стигне, каза, че процесът изглежда е напълно случаен. Тя помоли CNN да не публикува фамилното й име, страхувайки се от възмездие.
„Близки приятели ми казаха, че са стояли на опашка за филтриране в продължение на шест дни, прекарвали са нощите в коли и все пак някои минали бързо. Не знам защо – явно зависи коя смяна ще получите“, каза тя.
Преди войната Евген Тузов е бил инструктор по бойни изкуства в Мариупол. Сега той прекарва по-голямата част от времето си, опитвайки се да организира транспорт за хора, заседнали в окупирания от Русия град и околните райони, които искат да избягат в места под украински контрол.
Той също каза на Си Ен Ен, че процесът на филтриране на контролно-пропускателните пунктове по пътищата, водещи от Мариупол – той каза, че има най-малко 27 от тях – изглежда е случаен.
„Всичко зависи от смяната. Някой има късмет, някой идва на скапана смяна“, каза той.
„Хората на ДНР бяха най-зле – те са разрошени, мърляви, понякога са пияни вече сутрин, държат се ужасно. Виждате мъж на 50, 60 години и по лицето му се вижда, че пие постоянно“, Рябченко каза пред CNN.
Сателитни снимки на Maxar показват палатковия лагер в Безимене на 22 март.
Петро Андрюшченко, съветник на кмета на Мариупол, каза в изявление в понеделник, че руските войски са създали пет филтрационни пункта в града.
Жителите на Мариупол трябва да преминат тази процедура, за да получат сертификат, който им позволява да се движат из града, каза той и добави: „Ако това не е гето, не знам какво е“.
Яна каза, че родителите й е трябвало да преминат през филтриране в болница в Донецк, където са били откарани, след като са били ранени при стачка, след като вече са прекарали повече от две седмици в приют в Мариупол без медицинска помощ.
„Хората дойдоха от някаква служба, взеха им пръстови отпечатъци, казаха им, че това е филтриране, тъй като не могат да ходят, но трябваше да се направи, такива правила има в ДНР“, каза тя.
Яна каза, че когато двамата с мъжа й са напуснали района е трябвало да преминат близо 20 контролно-пропускателни пункта. „И почти на всеки КПП съблякоха мъжа ми, търсеха татуировки и следи от оръжие и питаха дали е служил в армията“, разказва тя.
Тузов каза, че доброволците в неговата транспортна служба имат подобен опит; той каза, че някои са били подложени на тестове с детектор на лъжата и че – доколкото той знае – най-малко 30 от тях са били задържани по време на процеса. „Взеха ги на контролно-пропускателни пунктове. Проверяват телефони, социални мрежи, ако си написал нещо за тях… те те отвеждат“, каза той.
Тузов каза, че не знае съдбата на задържаните. Си Ен Ен по-рано съобщи, че някои от заловените в процеса в крайна сметка са изпратени в Русия.
Мария Вдовиченко каза, че тя и семейството й – родителите и по-малката й сестра – са чакали в Нова Ялта около 20 дни, преди да им бъде позволено да преминат през процеса на филтриране.
„Казаха ни, че няма да можем да се измъкнем без това“, каза тя пред CNN. „Те [казаха], че просто ще проверят документите и телефоните и ще си тръгнем. Но не беше толкова лесно, колкото обещаха.“
Тя каза, че семейството е стояло на опашка два дни и две нощи, без да му бъде позволено да напусне колата си. Накрая Мария и баща й бяха отведени до малка дървена конструкция на около 200 метра. На по-малката й сестра и майка й, която не можела да ходи, било казано да останат в превозното средство.
Беше страшно да слушам какво може да се случи с хора, които не са преминали филтрацията.
Мария Вдовиченко
Докато чакаше да влезе в импровизираната сграда, Мария каза, че се чувства застрашена. „[Войниците] говореха помежду си. Беше страшно да слушам какво може да се случи с хора, които не са преминали филтрацията. Ще го помня завинаги.“
Тя каза, че е чула един от войниците, охраняващи обекта, да казва: „Убих 10 и не броих повече“.
Докладите, идващи от тези съоръжения, шокираха международната общност и практиката беше посочена като една от причините Русия да бъде отстранена от Съвета по правата на човека на ООН през април. Въпреки възмущението, доказателствата от земята, свидетелствата на избягалите и изявленията на сепаратистки власти показват, че Русия оттогава само е увеличила използването на филтриране.
И не е за първи път. По време на войната в Чечения руските сили използваха филтрационни лагери, за да отделят цивилни от бунтовнически бойци. Легендарният руски разследващ репортер Анна Политковская събра показания от чеченски цивилни, задържани в тези центрове, разкривайки брутални методи на разпит, изтезания и нарушения на правата на човека. Тя беше убита в жилищната си сграда в Москва през 2006 г.
Източник: CNN