Финландия и Швеция подават своите кандидатури за НАТО днес. Ето какво знаем

Финландия и Швеция ще подадат молбите си за НАТО в сряда, каза шведският премиер Магдалена Андерсон по време на съвместна пресконференция с финландския президент Саули Ниинистьо.

Ето защо това има значение:

• Финландия и Швеция са готови да сложат край на десетилетия неутралитет, като се присъединят към НАТО, водения от САЩ съюз за сигурност.
• Двете скандинавски нации дълго държаха военния съюз на една ръка разстояние.
• Нападението на Москва срещу Украйна предизвика нова загриженост за сигурността в региона.
• Посланиците на Финландия и Швеция ще се срещнат с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда.
• След това Андершон и Ниинистьо ще се срещнат с американския президент Джо Байдън в четвъртък.

Ще успеят ли изявените от тях желания за присъединяване?

Кандидатурата на Финландия за присъединяване към НАТО изисква гласуване в парламента, но предвид подкрепата на управляващото правителство, това препятствие се очаква да бъде преодоляно.

В Швеция този ход беше обсъден в парламента в понеделник и има широка подкрепа за присъединяване към НАТО, но правителството не се нуждае от съгласието на законодателите, за да продължи напред.

Съобщенията бяха посрещнати с подкрепата на лидери в почти всички страни от НАТО.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обаче каза в понеделник, че няма да одобри членството заради санкциите срещу Анкара и обвини двете страни, че разполагат с кюрдски „терористични организации“.

Какво следва?

Всяка европейска държава може да поиска да се присъедини към НАТО, стига да отговаря на определени критерии и всички съществуващи членове са съгласни.
Дипломати на НАТО казаха пред Ройтерс, че ратифицирането на новите членове може да отнеме една година, тъй като законодателните органи на всичките 30 настоящи членки трябва да одобрят нови кандидати.

И Финландия, и Швеция вече отговарят на много от изискванията за членство.

Те включват наличието на функционираща демократична политическа система, основана на пазарна икономика; справедливо отношение към малцинственото население; поемане на ангажимент за мирно разрешаване на конфликти; способността и желанието за военен принос в операциите на НАТО; и ангажиране с демократични гражданско-военни отношения и институции.

Как реагира Русия?

Москва предупреди за „далечни последици“, ако ходът продължи.

Руският президент Владимир Путин каза в понеделник, че влизането на Финландия и Швеция в НАТО няма да създаде заплаха, но „разширяването на военната инфраструктура на тази територия със сигурност ще предизвика нашия отговор“.

Руското външно министерство заяви, че „ще бъде принудено да предприеме ответни мерки, както от военно-технически, така и от друг характер, за да спре заплахите за националната си сигурност“.