Президентът на Франция, Еманюел Макрон предложи една от най-големите реформи в структурата на ЕС от десетилетия – идеята за второ ниво на страни извън блока, които споделят ценностите и географията на блока.
Той предположи, че Великобритания също може да бъде привлечена дори след Brexit, както и страни, засегнати или застрашени от руската инвазия: Украйна, Грузия и Молдова.
Но какво да кажем за страните от Западните Балкани? Как прозвучаха думите на Макрон в регион, в който имаше дълги забавяния по отношение на членството в ЕС?
В Албания, която кандидатства за присъединяване през 2009 г., идеята за двустепенна Европа беше приета с чувство на реализъм и примирение. Страната вече е видяла своя застой. Това е така, защото тя е свързана с кандидатурата на Северна Македония, върху която многократно е налагано вето от страните от ЕС, като последната, наложила вето е България.
„Той [президентът Макрон] беше прав преди пет години, когато говори за необходимостта от друг път към интеграция, но оттогава малко се е променило“, каза кабинетът на премиера на Албания Еди Рама в изявление за Euronews Albania.
„Време е обаче да помислим и да продължим напред към нова общност от европейски демокрации, но след като казах това, не съм толкова оптимист, че ще се случи нещо коренно различно от това, което се върти около същата обикновена гравитация.
Европейски съюз: Кой влиза, кой излиза и кой чака?
Членове на ЕС | Вън от ЕС | Кандидат | Възможен кандидат | Подали заявление за членство в ЕС